Село Долна Рибница е сред населените места в страната, които пряко участват по време на национално – освободителните борби. В селото има местност, където се състои бой между българска чета и поделение на турската армия. За съжаление предводителят на четата и 23-мата му другари загиват в това тежко и неравностойно сражение. Днес на името на войводата е кръстена тази местност, а самият той е по-популярен с името Туновски. Двете му истински имена са всъщност Мануш Георгиев, а въпросната битка се провежда на седми февруари 1908-ма година. Този млад и всеотдаен на страната човек не успява да доживее заветната дата 22-ри септември през същата година. Тогава е официално прочетена декларацията за независимост. Към днешна дата паметта на Георгиев е почитана многократно и кръщаването на обществена сграда е само един от многобройните примери. Има и построен в негова чест монумент или по-точно паметен знак на войводата, което се явява един от символите на селото.
Долна Рибница вече няма основно училище, в което да се изучават местните деца. То просъществува до 2008-ма година, която се оказва последната учебна за сградата. В резултат на това тукашните деца са принудени да пътуват до едно от близките села, но поне им е осигурен редовен автобусен превоз. Друга знакова за селото сграда представлява читалището, кръстено отново на Мануш войвода. За региона може би това е един от най-популярните войводи, повел смелите млади мъже в борбата за освобождение от турците. В централната селска част се намира и православният храм, който е тук още от 1871-ва година. Днес е обявен за един от многото паметници на културата, а иначе носи името на светеца Димитър. 2-ри август е знаков ден за местното население, тогава по стар стил се отбелязва един от обичаните български празници Илинден. Неминуемо близките до Македония села се свързват с Илинденско – преображенското въстание, избухнало в началото на 20-ти век. На въпросната дата се организира и провежда традиционният селски събор. Той събира предимно хора от селото, но идват и техни близки и роднини от околностите. Що се отнася до родените в селото известни личности, има поне няколко ярки представители на революционното движение.
Костадин Ангелов и Янко Стаменов са от Долна Рибница, като и двамата са опълченци и четници. Първият е от трета рота на петнадесета щипска дружина и е само на 28 години, когато става част от четата на Дончо Златков. Стаменов е типичен селски войвода от структурите на ВМОРО, който е един от загиналите по време на сражението между хората на Мануш и турската армия. Повече хора с известност има не сред родените в това село, а сред починалите. Всички до един дават живота си по време на битката от седми февруари, следователно годината на смъртта им е еднаква – 1908-ма. Измежду тях са например Александър Унев и Васе Скендерски, както и Михаил Вардев и Мануш Георгиев. Той е роден през 1881-ва и също като останалите, не е родом от селото. Тома Митов и Стоян Търнаджиев също загиват в битката, като разликата в годините на всички не е съществена.
